Усмиряване

С трепет си спомням лятото на 2005. Бях станал филмов маниак, от тези които не изпускат някой нов филм излезнал на голям екран. Още се сещам за спора, който водех с Росен, тогавашния ми ,, филмов приятел “. И двамата искахме много да гледаме ,, Усмиряване “. Но желанието ми да се смея с някоя комедия надделяваше над това да гледам в продължение на час и половина психарския филм на Джон Мейбъри.

Все пак трябваше да се решим да гледаме нещо. И защото споровете не успяваха да определят победител от дилемата ни, се наложи да играем камък, ножица, хартия. Аз загубих. И в последствие се оказа, че и двамата се чувстваме като изпуснали един час от деня, докато наблюдавахме Ейдриън Броуди, Кийра Найтли, Крис Кристофърсън и компания.

Добрата игра на действащите лица, обаче ми помогна да превъзмогна оригиналния, но безинтересен сценарий. Наркоманския поглед на главния герой се вписва перфектно в цялостната картина. Тъмни сцени, яко дрънчене в ушите, съчетаващо се с решението ни да седнем на последния ред. Пуканките и колата не помагаха настроението ни да се оправи, а в залата бяхме по – малко от десет души, а броят им постоянно намаляваше. Цял час гледах как Джак Старкс, главния герой влизаше и излизаше от една морга. Тъпчат го с лекарства, а всяка трета сцена задължително бе промиваща мозъци, със звук по – силен от камбанен удар. Главния участник става все по – брутален всяка минута, а за негова главна цел се превръща фиксидеята му да убие лекарите, които му причиняват това.

,, Усмиряване “ започва като трилър, преминава в психо – ужаси, а по едно време се намесва и фантастиката. Джак Старкс започва да вижда бъдещето, само тогава, когато се намира във въпросната морга. В неговото бъдеще той търси уважаваните лекари, причинили му мъки и страдания, допълнително и се запознава с красиво момиче, с което се опитват да разгадаят случая. Набързо обаче той се връща в настоящето когато го дърпат от моргата, за да го натъпчат с лекарства, а после отново в кафеза, където след няколко офлайн минути за него в реалността той отива в бъдещето.

Много е объркано всичко, филма има идея, но трябва да се гледа много задълбочено за да се хване всичко. Оценката ми е 6 / 10. Толкова е висока единствено заради сполучливата игра на актьорите. Джон Мейбъри има хубави филми, а ,, Усмиряване “ като един високобюджетен проект, можеше да покаже малко повече. Все пак не е трагичен, но не може да се нареди сред любимите ми филми.

Автор: Явор Божинов

~ от arrowsss в март 6, 2009.