10 000 пр.н.е

В самолета беше приятно. Климата се сменяше. От студените немски стадиони, се прехвърляхме към топлите български полета. Пътя минаваше бързо, точно както и лентата с минутите на филма 10 000 преди новата ера. Процентите намаляваха постоянно, но всяка секунда си струваше гледането. Секунда дълга колкото човешки живот, но отминаваща така бързо, неусетно, леко и финно, че можеш да връщаш сцените постоянно, за съжаление обаче човешкия живот е една касета, която записва всичко наше, нашите действия и постъпки, но няма връщане. Това е разликата между живота и филмите.

И все пак тази продукция ме накара да се филмирам. Този визуален спектакъл може да накара всеки човек да хареса показаното, защото ако нашия живот не е скучен, този представен в продукцията е постоянно парти, дори без нашите компютри, телевизори и телефони, той е дори по – динамичен от нашето забързано ежедневие. Всяка минута е от значение, защото няма излишни глупости, с които само да се удължава агонията на зрителите, както при някой други флми.

Сценария е уникален, интересен и сполучлив, защото опити за подобни продукции, или са пропадали или крайния резултат е бил по – зле дори от гледането на ,, Страх “. Идеята на Роланд Емерих е наистина стойностна, и заслужава адмирации. Камила Бел, Стивън Стрейт, Клиф Къртис са и главните действащи лица в този спектакъл, излезнал на голям екран. Във филма са съчетани всички човешки качества. Такива, които изпитва всеки един от нас, всеки ден, непроменени след толкова векове. Любов, омраза, злоба, победи и поражения са в синхром с живота ни днес, но тези чувства са били познати и на участниците в 10 000 преди новата ера.

Това не е поредния филм, в който главния герой тръгва на приключение редом с роботи и различни джаджи. Мамути и тигри те карат да влезнеш и ти в екрана, да се опиташ да си представиш, че продукцията е 3 D, даваща възможност да наблюдаваш действията, дори още по – близо.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Може би е такава, защото докато бях в самолета, не открих абсолютно всички достойнства на филма. Все пак той заслужава едно гледане, а 104 – те минути, в които е представен ще бъдат запомнени за години напред.

Автор : Явор Божинов

Емигранти

Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти “ се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти “, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти “ е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти “ дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Автор: Явор Божинов

Никъде в интернет няма трейлът на този филм, за мое огромно съжаление.

Усмиряване

С трепет си спомням лятото на 2005. Бях станал филмов маниак, от тези които не изпускат някой нов филм излезнал на голям екран. Още се сещам за спора, който водех с Росен, тогавашния ми ,, филмов приятел “. И двамата искахме много да гледаме ,, Усмиряване “. Но желанието ми да се смея с някоя комедия надделяваше над това да гледам в продължение на час и половина психарския филм на Джон Мейбъри.

Все пак трябваше да се решим да гледаме нещо. И защото споровете не успяваха да определят победител от дилемата ни, се наложи да играем камък, ножица, хартия. Аз загубих. И в последствие се оказа, че и двамата се чувстваме като изпуснали един час от деня, докато наблюдавахме Ейдриън Броуди, Кийра Найтли, Крис Кристофърсън и компания.

Добрата игра на действащите лица, обаче ми помогна да превъзмогна оригиналния, но безинтересен сценарий. Наркоманския поглед на главния герой се вписва перфектно в цялостната картина. Тъмни сцени, яко дрънчене в ушите, съчетаващо се с решението ни да седнем на последния ред. Пуканките и колата не помагаха настроението ни да се оправи, а в залата бяхме по – малко от десет души, а броят им постоянно намаляваше. Цял час гледах как Джак Старкс, главния герой влизаше и излизаше от една морга. Тъпчат го с лекарства, а всяка трета сцена задължително бе промиваща мозъци, със звук по – силен от камбанен удар. Главния участник става все по – брутален всяка минута, а за негова главна цел се превръща фиксидеята му да убие лекарите, които му причиняват това.

,, Усмиряване “ започва като трилър, преминава в психо – ужаси, а по едно време се намесва и фантастиката. Джак Старкс започва да вижда бъдещето, само тогава, когато се намира във въпросната морга. В неговото бъдеще той търси уважаваните лекари, причинили му мъки и страдания, допълнително и се запознава с красиво момиче, с което се опитват да разгадаят случая. Набързо обаче той се връща в настоящето когато го дърпат от моргата, за да го натъпчат с лекарства, а после отново в кафеза, където след няколко офлайн минути за него в реалността той отива в бъдещето.

Много е объркано всичко, филма има идея, но трябва да се гледа много задълбочено за да се хване всичко. Оценката ми е 6 / 10. Толкова е висока единствено заради сполучливата игра на актьорите. Джон Мейбъри има хубави филми, а ,, Усмиряване “ като един високобюджетен проект, можеше да покаже малко повече. Все пак не е трагичен, но не може да се нареди сред любимите ми филми.

Автор: Явор Божинов